План за урок по български език - 8 клас
- Детайли
- Категория: Открити уроци
- Последно обновена на Сряда, 20 Март 2013 08:37
- Посещения: 21490
1. Тема: Книжовни норми и диалектна употреба.
2. Образователна степен: осми клас
4. Вид на урока: за упражнение
5. Времетраене: 2 часа
6. Цели на урока:
а) образователни:
- да се задълбочат знанията за родния български език и неговите функциите като средство за общуване;
- да се разкрият знанията за диалектите като част от общонародния български език; да се внуши, че диалектите са естественото състояние на езика, а КБЕ над тях;
б) възпитателни:
- да се внуши правилно отношение към хората, които по една или друга причина използват диалектно изразяване;
- да се добие ясна представа за цялата многоликост на нашия език и неговите изразителни възможности;
- да се създадат умения за самостоятелност на речевите изяви, за разпознаване на диалектните изрази и умереното им включване в изказа;
6. Методи: упражнения, беседа, самостоятелна работа.
7. Дидактически средства: работен лист.
8. Предварителни задачи: на отделни ученици в предходния час се поставят задачи, които се коментират в хода на настоящия урок.
9. Ход на урока.
Припомняме , че: общонародният български език съществува чрез своите разновидности- КЕ и диалекти ( териториални говори и социолекти );
: КБЕ е най- пълноценното средство за общуване във всички сфери на действителността днес, защото чрез общозадължителните норми осигурява единство в начина на говорене и писане .
: народните говори са разновидност на общобългарския език, като се използват в малък колектив и на малка територия .
Поставя се въпрос:
Какъв смисъл е вложен в твърдението, че диалектът е езиково и историческо явление?-разсъжденията са в посока, че езикът не се променя еднакво с развитието на историческите процеси в едни времена народните говори са живи и се развиват, а в други започват бавно да замират ( както е и днес );променя се и отношението на хората към езика-някога героите на З.Стоянов от „Записки по българските въстания“ трудно възприемат книжовните думи СТАТИСТИКА и ФАЛИТ,а днес приемаме диалектните думи като анахронизъм.
Уточняваме, че причината за последното е фактът, че езикът е кодифициран и като такъв приема диалектните изрази като нарушения на нормите т. е. като езикови грешки в повечето случаи.
Работи се на зад. 1
Извод: След откриването на диалектните думи и изрази и техните книжовни съответствия се определя в кои изречения диалектните думи са неправилни и неуместни от гл. т. на изискванията на КБЕ в различните сфери на общуване. Отчитат се не само езиковите грешки. Но и уместната употреба на диалектните изрази.
Изостря се вниманието на учениците върху последният пример от зад. 1-явно е, че и днес в езика съществуват думи от диалектната лексика, които се използват успоредно с книжовните им съответствия и това са т. нар. ДИАЛЕКТНИ ДУБЛЕТИ ( както и „горун“ и „меше“ )
Задача 2
Учениците трябва да се сетят за още диалектни дублети ( хепатит-жълтеница, бялка-байнова булчица, морав-тъмнолилав, капище-светилище, бозав-сив, жетварка-вид черна буболечка).
Диалектни дублети са някои фамилни имена.
Работи се по зад.3
Извод: Обвързан е с въпроса от какво зависи употребата на една или дублетна форма. Зависи от условията на речевото общуване т.е. изграждането на словото трябва да е съобразено с целите на общуването.
Работи се по зад.4
Извод: В художествения текст, в съответствие с естетическия замисъл на автора се използват и диалектни изрази. Така се постига образност и емоционалност на речта, прави се речева характеристика на герой; има и текстове, в които се постига комичен ефект.
В последните десетилетия много автори на книги, сценаристи, драматурзи изграждат текстове върху диалектните говори:
М. Младенова „ Луда трева „ , Ек. Томова „ Забравени от бога“, Н. Хайтов“Диви разкази“ , Св. Бъчварова „Литургия за Илинден“; филми „ Мера според мера“, „ Орисия“.
Поставя се въпросът какво се постига. За учениците това прави текстът по-истински, по- достоверен, а речта е по-атрактивна.
Обръща се внимание на това, че съчетаването на диалекти и книжовен език в художествените текстове е свързано с умереност, за да бъде текстът разбран от широката публика, а е и израз на добра езикова култура. Затова Хр. Ботев и И. Вазов, които творят във време, в което се създава БКЕ се стараят да се съобразяват с книжовните норми и използват малко диалектни думи, които в следващите редакции премахват. Но И. Вазов въвежда в книжовния ни език думи от териториалните говори: тучен, ладия, пролом.
Работи се по зад. 5
Извод: Това са думи от книжовния език и от диалектите, които са синоними. Следователно, диалектите са част от богатството на езика ни.В много от случаите те са дори по-точни и много по-конкретни (посочват се примери: „сугаре „-късно родено агне, притек-пряк път, лютеш-слаб сняг, който бързо се топи и бързо спира).
Поставя се въпрос дали думата ЧЕСТИТНИК е част от БЕ; И ако отговорът е положителен какво може да означава ?
- Отговорите са разнопосочни: значението на думата може да се обвърже с корена, но в книжовната реч такава дума не съществува; наставката – ник обаче е характерна за езика ни; предположението е, че вероятно е част от някой диалект.
Уточнява се, че думата е диалектна от региона на гр. Пирдоп и означава гост на Имен ден. В диалектите често се използва връзката между предметите и явленията за създаване на думи.
Работи се по зад.6
Коя от думите има потенциална възможност да бъде употребена в Добруджанските говори? Защо?( „гърмило“ ).
По предварително зададена домашна работа, ученикът уточнява, че нямаме единен Добруджански диалект, а имаме понятие Добруджански говори, като смесица от различни диалектни говори на територията на Добруджа, които се наслагват върху основния мизийски диалект. Говорът си има носител, а носителите на добруджанските говори са в по-голямата си част преселени тук.В различни моменти от историята, от различни краища на България, още през турско робство, Добруджа е на пътя на многобройни и значителни преселвания. Нейните плодородни земи са били цел на много българи, дошли да търсят препитание. Движението е интензивно до 1940г. с последното преселение от Северна Добруджа. Всичко това формира една интересна диалектна карта на Добруджа.
Схема-приложение
Извод: Добруджанските говори са естествено териториално продължение на източните говори.
Фонетичните им и граматичните им особености са характерни за източните говори. Но по-интересни са лексикалните особености, повлияни от румънската лексика ( т.нар. преселници )и турцизми ( от непосредствената близост с гагаузите ).
Работи се по зад.7
Какво се случва днес с диалектите?
Извод: Диалектите се променят. Единствено тези, чиито носители са извън границите на България, като компактна маса в различни области запазват архаичния изговор. Това са банатските българи, седмоградските българи, българите в Албания – най-старите форми на запазени диалекти, чрез които се определят характеристиките на българския език от 14в.,17в.,18в.
Поставя се въпросът: Днес кои текстове и кои науки съхраняват диалектните особености?
Въвеждаме понятия: диаспора, наречие, топонимия, ономастика.
Говорейки за българските народни говори се припомня, че в България една от най-големите етнически групи е тази на циганите. По предварително поставена задача ученик съобщава, че циганския език е обвързан с индийската езикова група. През 1989г. дванадесетте страни, членки на тогавашната ЕИО, приемат декларация, според която езикът и културата на ромите в Европа повече от пет века принадлежат на европейското културно наследство. Днес върху него оказват влияние другите европейски езици и се появяват отделни диалекти. В България циганите говорят на четири диалекта: йерлийски, влашички, калдарашки и дръндарски.
Обобщение: Териториалните говори са една от формите, в която езикът съществува и изпълнява своята основна функция – комуникативната.
Домашна работа:
Един от известните писатели на 20 век, англичанинът Джордж Оруел, твърди: „Новите политически режими натрапват нови говори“.Съгласни ли сте с тази мисъл? (разсъждавайте в рамките на 5-6 изречения ).
Работен лист
задача 1. Изяснете употребата на диалектните думи в изреченията. В кои от случаите употребата им е неуместна и защо?
а) Големи задръствания има по булевардите около Народното събрание и дори ние не можахме да минеме.(телевизионен репортаж)
б) Йедно време имало три сестри. Они биле ногу сиромаси и си живеле сами в една каща.(народна приказка)
в) в някои говори се използва частицата „ ЗА „ за образуване на бъдеще време и там се казва „ за дойда „, „ за кажа „.(учебник по диалектика)
г) А бре, истина велет наште стари – оти Македония я кладели от мъки.И след руско-турската война Берлинскиот договор стори да пейме по бряговете на Вардара и Бялото море: „Проклета и триклета да бъдеш ти, Европо, кръвнице македонска, оти го раздели българцкото на три“.(реч на героя Дилбер Танас от филма „ Мера според мера“)
д) Името на село Горун идва от вида дървета, които най-често се срещат наоколо, известни като „ меше „, затова и старото му име е Саръ меше. ( краеведска статия )
задача 2. Кои диалектни дублети сте чували? Запишете ги !
задача 3. Какво означават следните фамилни имена: (напишете книжовните им синоними )
Никола Вапцаров
Марко Балабанов
Виолета Бахчеванова
Христо Бакърджиев
Михаил Куюмджиев
задача 4. Прочетете текста и работете в следния ред:
-Подчертайте диалектните думи и ги извадете, като срещу всяка напишете книжовния и вариант!
-Определете кои лексеми напълно се различават от книжовните думи;
-Открийте примери за обратен словоред;
-Към кой диалектен говор принадлежи текстът?
-Отговорете уместно ли е използването на диалектни изрази и какво се постига?
Като кажаа другарето така:
„ А бре, Танасе, ги оставихме чуждесранците да ни я пишат историята; язе се согласих да го напишам шо го имам видено во времето на комитските години, оти язе много годин одих комита и бех четник на големи и славни войводи-имам го видено войводата Апостоль –ениджевардарското слънце. Зато язе не пишем то имам видено со очите си, а за мойте войводи, да ме прости Господ, сакам да напишем и то сьм научил за них от много годинин ровене. Оти аз тогай бех млад и глупав, та не можех секой пьт да ги разбера, но имало един професор по история и го запишал на сите войводи животот на книга„. Сега най-първом го стретих язе великийот войвода Апостоль Петков, арно повнам.“
задача 5. Попълнете таблицата, като имате предвид думите: приказвам, хортувам, вкупом, ведно, барабар, ненадейно, харч, говоря, внезапно, гълча, масраф, разноски
|
Книжовни думи |
Диалектни думи |
задача 6.Открийте какво означават диалектните думи:
вързоглавна (Видин )-
минушка (Никопол )-
ушнички ( Харманли )-
гърмило ( Шумен )-
драгосвам (Смолян )-
задача 7. Назовете диалектни думи, използвани конкретно в региона Каварна.
Приложение:
