Независимо дали все още  си ученик или пораснал човек, вероятно знаеш, че да бъдеш „готин“ и харесван от другите обикновено означава да мислиш и да се държиш като тях. В училище различният вкус на музика и обличане, липсата на статус в социалните мрежи и най-вече противоположното мислене и идеи могат да те изобличат като правописна грешка измежду редовете правилно написани думи. Изпитваме трудност да общуваме и да си намерим стойностни приятели, които да са съгласни с ексцентричните ни възгледи и разбирания. Това ни кара да се чувстваме самотни, изолирани, неразбрани и нещастни, с една дума „аутсайдери“. Ето защо не всеки е достатъчно жилав и смел, за да отстоява позиция, различна от тази на останалите,  и да понесе бремето на това да изпъкнеш сред множеството, защото много често това ни обрича на самота и ни унижава. Освен това след подобна необикновена проява започва да битува лоша и недостоверна информация за нас сред  обществото,  печелим си обидни прякори, а  в допълнение реномето ни е погребано заедно с шансовете да се харесаме на околните. Аз например често съм наричана „луда“ заради необичайните си прояви в гимназията и рядко някой е съгласен с мисленето ми поради простата причина, че винаги е противоречиво на общоприетото. Някой дори ме беше попитал защо съм толкова „криндж“, което в тийнейджърския речник означава „странен по начин , който кара другите да се чувстват неловко“. Но аз не смятам да се променя и доброволно да се „окова“, като затрия индивидуалността си,  заради нечие чуждо мнение, защото цената, която ще платя,  е непосилна по „духовния“ ми джоб.

   Но защо на етикета за цената на това да бъдеш различен цената е толкова непосилна за плащане?Нима всичко, описано горе, не е най-ужасяващото изтезания, на което човек може да се подложи?Да, несъмнено е , но това е така, защото  много младежи и възрастни хора не осъзнават, че губят нещо по-ценно и от това да притъпят ужасното чувство на самота-това са техните личности. Както твърди Ницше:“Никоя цена не е твърде висока за привилегията да притежаваш себе си. “ . Затова според мен тези, които избират да бъдат разнолики, са свободомислещи герои, постигнали нещо повече от това да пазят репутацията си в обществото. Те са запазили себе си, непокътнати, несломени, без да се крият, без да носят фалшива маска . Свободният дух и здравият разум са най-ценните качества за една личност, а всеки свободомислещ ги притежава. Такива хора не робуват на общественото мнение, не са подвластни на тенденции, не виждат множеството като кумир и не оставят другите да им бъдат скулптори. Красноречиви примери за подобни личности са хора като Мерилин Монро,  Оскар Уайлд, Шекспир, Махатма Ганди и дори Джани Версаче,  който насърчава хората да не се съобразяват с модни изисквания, са всеизвестни и достойни за възхвала, а в същото време са колоритни, невписващи се в строя и с „нешаблонно“ мислене. А не е ли и всеки  човек,  който наричаме „успешен“,  такъв?

   Те често са изобличавани, но все пак намират доверени приятели, макар и трудно. Точно така-„макар и трудно“. В началото казах, че цената на това да получим симпатии от околните лишава от най-ценното ни притежание-личността,  но предлогът, който използвах, беше „най-често“, а не „винаги“. Описаното по-горе е обвързано с този предлог, а всъщност да бъдеш различен невинаги означава болка и самота . Има много изключения, при които се ценят повече нравствените качества вместо дрехи и марки на телефони. Съществуват различни младежи и хора с нетипични възгледи, така че можеш да си и двете-готин и различен, стига да избереш правилната компания, която ще те подкрепя безрезервно. Аз също считам различните за готини. Не е нужно да деформираме себе си и гледната си точка в името на определена група хора или дори по-голямата част от тях. Просто трябва да потърсим онези, които биха ни приели с всичките ни щуротии и абсурдни изяви без да ни съдят сурово. В крайна сметка само върху такова разбирателство може да покълне чистото другарство.

   Изглежда цената на това да бъдеш харесван не е чак толкова непоносима. Тя се определя от нас самите и от хората, които избираме да наречем „приятели“. Ако изберем група, която задава правила и условия, плащаме високо, но ако изберем тази, която по-скоро поощрява развитието на личността ни, цената спада да минимум. И накрая  искам да завърша есето си с поуката, че за да бъдеш готин и харесван, не е нужно да допадаш на много хора и следователно да плащаш с най-ценното си притежание, което споменах в началото, или както твърди Бърнард Барук:„Бъдете такива, каквито сте,  и казвайте това, което чувствате, защото тези, които имат нещо против, нямат значение, а тези, които имат значение, нямат нищо против. “.